Синьо.. като ризата му.

Пълня празнотата в себе си с копринено синия цвят на есенното небе. Тъпча душата си с пухкави, бели облачета, с надеждата да спрат печението, което насъзява очите ми. Поглеждам нагоре и .. Мамка му! Кога се превърбах в този толкова меланхоличен вариант на себе си?